Снимки: Ужасени хора бягат от израелските атаки в болница Al-Aqsa Martyrs
Deir el-Balah, Газа – Тъй като обстрелът се засилваше и приближаваше от ден на ден и повече до болничното заведение Al-Aqsa Martyrs, пациентите, разселените хора и лекарите там се притесняваха от ден на ден за сигурността си.
Тогава безпилотни израелски квадрокоптери започнаха да стрелят по всичко, което се движеше отвън постройката, карайки десетки хиляди фамилии да се блъскат да разглобят палатките си и да бягат, с цел да спасят живота си.
Дотогава израелските танкове бяха достигнали входа на бежанския лагер Магази и израелската войска разгласи, че покрайнините на болничното заведение са се трансформирали в спектакъл на военни дейности.
Нямаше да има сигурност в здравното заведение за десетките хиляди, приютили се там, те трябваше да стартират да бягат, с цел да спасят живота си, с цел да спасят себе си и фамилиите си.
Могили от движимости се появиха пред болничното заведение, до момента в който хората се мъчеха да намерят микробуси, коли или даже магарешки колички, с цел да отнесат най-важното.
Постелки, разглобени палатки, облекла, постелки и детски раници бяха струпани, движимостите на всяко семейство бяха държани дружно.
Някои фамилии бяха взели болнични кревати, евентуално тъй като техен непосредствен е бил пациент там, който към момента ще се нуждае от него, когато дойдат някъде на безвредно място.
Не всички пациенти съумяха да изоставен болничното заведение, някои бяха прекомерно заболели или ранени, с цел да се движат, до момента в който други нямаха фамилиите си с тях, с цел да им оказват помощ по пътя, който сигурно щеше да бъде рисков.
За да се погрижат за тях, някои лекари останаха, като Исмаил Джабр, петогодишен студент по медицина, чието семейство живееше към болничното заведение и който беше решил да продължи да идва в болничното заведение, сподели той пред Al Jazeera.
„ Идвам тук всеки ден, с цел да видя дали мога да оказа помощ. Работя с ортопедичния отдел от първия ден.
„ Много лекари отпътуваха, с цел да приберат фамилиите си на безвредно място, тъй че през вчерашния ден бяхме единствено аз и петима лекари. Заедно трябваше да ръководим ортопедично поделение, операционни зали, стационар и незабавен кабинет. Нямахме доставки, работехме без морфин.
„ Ние просто правехме това, което вършат хората от Газа, ние сме упорити хора и просто продължаваме да вършим каквото можем. “
Врявата продължи към Джабр и той се извини, че отива да се погрижи за пациент.
Сестрата Мохамед ал-Хамс също беше измежду екипа, който остана.
„ Изпратих фамилията си, само че останах, с цел да поддържам каквото мога. Тук е толкоз извънредно, че съвестта ми не ми разреши да оставя тези хора и да си потегли.
„ Преминах през същото в ал-Шифа, трябваше да се изтеглям оттова и да оставя пациентите и не знам какво се случи с тях.
„ Не мога да направя това още веднъж, не мога просто да напусна пациентите си още веднъж. “
Само часове по-късно израелска офанзива удари дом единствено на метри от западната врата на болничното заведение, разпространявайки още повече смут измежду разселените хора към болничното заведение.
Осем души починаха и към 30 други бяха ранени при нападението.
Някои фамилии бяха взели болнични кревати, евентуално тъй като техен обичан човек беше пациент там, който към момента щеше да се нуждае от него, когато пристигнеха на безвредно място. [Абделхаким Абу Риаш/Ал Джазира]